„ПОТОК ПЕРСЕИД”
Сергей Владимирович Петров (1911-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОТОКЪТ НА ПЕРСЕИДИТЕ
Нощта през август плаче, Божи мрак е там.
Звезда горяща в скръбното тъмнило шета.
От моя дом чак до далечния харман
се стелят земна тишина и мъртви псета.
Домът е сал и сянка като прът стърчи,
а дворът, малък свят, стои, не продължава.
През август вечността и плаче, и мълчи,
и горестни звезди печално разпилява.
На теб, под полунощните окови вън,
мъглива същност искам да вещая,
но бавно мислите на глухия ми ум
се местят, сякаш са съзвездия в безкрая.
Ударения
ПОТОКЪТ НА ПЕРСЕИДИТЕ
Ноштта́ през а́вгуст пла́че, Бо́жи мра́к е та́м.
Звезда́ горя́шта в скръ́бното тъмни́ло ше́та.
От мо́я до́м чак до дале́чния харма́н
се сте́лят зе́мна тишина́ и мъ́ртви псе́та.
Домъ́т е са́л и ся́нка като пръ́т стърчи́,
а дво́рът, ма́лък свя́т, стои́, не продължа́ва.
През а́вгуст вечността́ и пла́че, и мълчи́,
и го́рестни звезди́ печа́лно разпиля́ва.
На те́б, под полуно́штните око́ви въ́н,
мъгли́ва съ́штност и́скам да вешта́я,
но ба́вно ми́слите на глу́хия ми у́м
се ме́стят, ся́каш са съзве́здия в безкра́я.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Петров
ПОТОК ПЕРСЕИД
Ночь плачет в августе, как Бог, темным-темна.
Горючая звезда скатилась в скорбном мраке.
От дома моего до самого гумна
земная тишина и мертвые собаки.
Крыльцо плывет, как плот, и тень шестом торчит,
И двор, как малый мир, стоит не продолжаясь.
А вечность в августе и плачет и молчит,
звездами горькими печально обливаясь.
К тебе, о полночи глубокий окоем,
всю суть туманную хочу возвесть я,
но мысли медленно в глухом уме моем
перемещаются, как бы в веках созвездья.
1945 г.
---------------
Руският поет, литературовед и преводач Сергей Петров (Сергей Владимирович Петров) е роден на 25 март/7 април 1911 г. в гр. Казан. Завършва факултета по езикознание и материална култура при Ленинградския университет (1931 г.), след което е асистент по немски узик в университета, асистент в катедрата по чуждестранни езици в Ленинградския машиностроителен институт, щатен преподавател по шведски език във военноморската академия „Фрунзе” и консултант по шведски език във Военноморската академия „Ворошилов”. През 1933 г. е интерниран в с. Бирилюси, Западен Сибир, където преподава немски език в средно училище. През 1936 г. отново е арестуван, затворен е в Ачинския затвор, през 1938 г. е осъден на 8 години, но след няколко месеца присъдата е отменена заради лошото му здравословно състояние. След 1943 г. преподава латински език във фелдшерско-акушерско училище, английски, френски и немски език в Ачинския педагогически институт и немски език в средни училища. От 1958 г. публикува преводна поезия, проза и драматургия от немски, английски, шведски, датски, норвежки, исландски, френски, полски, латишски и др. езици. Ползва псевдонима Ярослав Азумлев. Публикува и статии по теория на превода. От 1960 г. ръководи семинар на преводачите скандинависти при секцията за художествен превод към ленинградския отдел на Съюза на писателите на РСФСР, член е на Съюза на писателите от 1964 г. От 1976 г. живее в Ленинград. От 1983 г. публикува авторска поезия в издания като „Таллин”, „Литературная Грузия” „Аврора”, „Новий мир”, „Вестник новой литературы”, „Камера Хранения” и др., но приживе няма самостоятелна стихосбирка. По-пълно поетичното му творчество става известно след смъртта му с книгите „Избранные стихотворения” (1997 г.), „Собрание стихотворений” (2008 г.) и „Собрание стихотворений: Неизданное” (2011 г.), където е публикувано и основното му мащабно произведение – поемата-мистерия „Азъ”. Умира на 31 октомври 1988 г. в Ленинград.